Колко време остават отпадъците в морето?

В нашия списък Стъклен буркан остава най-дълго: > 1 000 000 години. Следват Фолио (> 1 000 години) и Рибарска корда (> 600 години).

В нашия списък Картонена кутия се разлага най-бързо: > 2 седмици. Следват Хартиена торба (> 1 месец) и Тениска от плат (> 1 месец). Дори тези отпадъци могат да навредят на морския живот, докато остават във водата.

> 450 години, според Florida Department of Environmental Protection (Northwest District), information sourced from the US Environmental Protection Agency Gulf of Mexico Program. Както и другите пластмаси, тя никога не изчезва напълно: разпада се на все по-малки микропластмаси. Капачката се задържа още по-дълго в нашия списък: > 500 години.

> 100 години. European Commission, Speech Repository посочва диапазон, а ние показваме най-ниската му стойност. Плаващата торбичка прилича на медуза, затова морските костенурки я поглъщат.

> 600 години — най-дълго от всички пластмасови предмети в нашия списък. Изгубеното влакно продължава да хваща животни години наред, затова получава най-високата оценка за вреда върху дивата природа (3 от 3) по нашата скала.

> 10 години (U.S. National Park Service, First State National Historical Park (Junior Ranger Online)). Филтърът изглежда като памук, но е пластмаса — целулозен ацетат — и през цялото време изпуска токсични химикали във водата. Получава най-високата оценка за токсичност (3 от 3) по нашата скала.

> 200 години (Florida Department of Environmental Protection (Northwest District), information sourced from the US Environmental Protection Agency Gulf of Mexico Program). Алуминият отделя малко токсични вещества, но разкъсаните кенчета и острите им отвори могат да порежат или да уловят малки животни.

> 1 000 000 години (U.S. National Park Service, First State National Historical Park (Junior Ranger Online)). Стъклото е направено от минерали и не отравя водата, но почти изобщо не се разгражда, а счупеното стъкло е опасно остро.

> 50 години (Florida Department of Environmental Protection (Northwest District), information sourced from the US Environmental Protection Agency Gulf of Mexico Program). Пяната се разпада на малки бели топчета, които птиците и рибите бъркат с храна. Кутията от пяна се задържа > 50 години, а шамандурата от пяна — > 80 години.

> 450 години, според Ville d'Osny (French municipal government). Еднократните маски са направени от полипропилен — вид пластмаса — а ластиците им могат да оплетат птици и други животни.

> 450 години (Florida Department of Environmental Protection (Northwest District), information sourced from the US Environmental Protection Agency Gulf of Mexico Program). Еднократните пелени съдържат пластмасови слоеве и абсорбиращ гел, затова се задържат в природата в продължение на много човешки животи.

> 200 години (U.S. National Park Service, First State National Historical Park (Junior Ranger Online)). Сламките са толкова леки, че вятърът и дъждът ги отнасят към реките и морето, където се разпадат на микропластмаси.

NOAA Marine Debris Program blog (US National Oceanic and Atmospheric Administration) казва, че балоните могат да се запазят с години, без да посочва конкретен брой, затова пишем „много години“, вместо да измисляме такъв. Животните могат да объркат парчетата от балони с храна, а панделките могат да се увият около тях.

Хартията се разгражда бързо: Вестник (> 6 седмици), Картонена кутия (> 2 седмици), Хартиена торба (> 1 месец). Мастилата, лепилото и восъчните покрития все пак замърсяват водата, докато това се случва.

Естествените влакна изгниват сравнително бързо: Тениска от плат (> 1 месец), Вълнен чорап (> 1 година), Вълн. ръкавица (> 1 година). Дрехите от полиестер или найлон са пластмасови и при всяко пране отделят миниатюрни влакна.

14 от 31 предмета в нашия списък се задържат повече от 100 години, а 2 от тях — повече от 1000 години.

В нашия списък: Кутия мляко, Вестник, Тениска от плат, Хартиена торба, Картонена кутия. Дори те могат да навредят на животните, докато плават, а мастилата и покритията им остават във водата.

Означава „повече от“. Когато източникът дава диапазон, показваме най-ниската му стойност със знака „>“, за да не изглежда нито един предмет по-безопасен, отколкото твърди източникът. Страницата на всеки предмет показва пълния диапазон, думите на самия източник и връзка към него.

Обикновено да. Разграждането се нуждае от слънчева светлина, топлина и микроорганизми, а дълбокото море е тъмно и студено. Затова потъналите отпадъци могат да се задържат по-дълго от посоченото в повечето таблици. Тези стойности са приблизителни и се отнасят до обичайни условия.

Приблизително, но не напълно: сладката вода, температурата и слънчевата светлина променят скоростта на разграждане. Повечето отпадъци в морето първоначално са преминали през река, затова опазването на реките защитава и океана.

Разлагането зависи от слънчевата светлина, температурата, кислорода и микроорганизмите, затова един и същ предмет остава по-дълго в студена, тъмна вода, отколкото на слънчев плаж. Повечето стойности идват от образователни таблици, а не от точни лабораторни измервания. Показваме най-ниската стойност от всеки източник със знак „>“, за да не изглежда нищо по-безопасно, отколкото е.

В морето — пластмасовата торбичка: тя се задържа > 100 години и получава 8/10 по нашата скала, докато хартиената торбичка се разгражда за > 1 месец и получава 1/10. Производството на хартиени торбички обаче изисква повече ресурси, затова най-добрата торбичка е тази, която използвате многократно.

Пластмасовата бутилка се задържа > 450 години и се разпада на микропластмаси (оценка 8/10). Кенчето се задържа > 200 години (оценка 6/10). Стъкленият буркан се задържа > 1 000 000 години, но не е токсичен (оценка 5/10). Бутилката за многократна употреба е по-добър избор и от трите.

Да. Чашата от пяна се задържа > 50 години (оценка 7/10) и се разпада на топчета, които животните поглъщат; картонената кутия за мляко се разгражда за > 3 месеца (оценка 1/10).

За морето — да. Боядисаната пръчица за сладолед се задържа > 13 години, а моливът — > 13 години, докато пластмасовата вилица се задържа > 200 години. Дървото все пак може да съдържа боя и лепило, но не се превръща в микропластмаси.

Защото оценката не зависи само от времето. Стъклото получава 4 от 4 за времето на задържане, но 0 от 3 за токсичност и 1 от 3 за вреда върху дивата природа. Пластмасовата бутилка получава 4 за времето на задържане, 2 за токсичност и 2 за вреда върху дивата природа, защото се разпада на микропластмаси, които животните поглъщат.

Да. Гумената ботуша се задържа > 50 години, а гумата се износва до малки частици и отделя химикали, затова получава 2 от 3 за токсичност по нашата скала.

Преди всичко тези, които животните поглъщат или в които се оплитат: Рибарска корда, Маска, Балон. Риболовната корда и лентите от балони се увиват около перки, плавници и човки, а костенурките бъркат найлоновите торбички с медузи.

Програмата на NOAA за морски отпадъци обяснява, че плаващата торбичка прилича на медуза — любима храна на морските костенурки — и често бива погълната, преди костенурката да разбере разликата. Пластмасата не може да се смели: тя може да блокира храносмилателния тракт и да създаде усещане за ситост, докато животното гладува.

То се увива около перки, плавници, крила и клюнове и се врязва все по-дълбоко, докато животното плува или расте. Риболовното влакно се задържа > 600 години, затова едно изгубено влакно може да улови много животни едно след друго.

Да. NOAA Marine Debris Program blog (US National Oceanic and Atmospheric Administration) предупреждава, че животните могат да объркат балоните с храна и че поглъщането им може да доведе до вътрешни наранявания, глад и смърт. Панделките на балоните са подобни на връвчици и също могат да се увият около животни, а пуснатият балон винаги пада някъде — често в морето.

Еднократната маска е направена от полипропилен — пластмаса, която се задържа > 450 години — а еластичните ластици за ушите могат да оплетат птици и други животни. Отрежете ластиците и изхвърлете използваните маски в затворен кош.

Полистиреновата пяна се разпада много лесно на малки топчета. Животните ги поглъщат, а подобно на другите пластмаси те могат да пренасят химикали. По нашата скала пяната получава 2 от 3 за токсичност.

По нашата скала Фас от цигара е единственият предмет с най-висока оценка за токсичност, защото филтърът му изпуска никотин и тежки метали. Още 12 предмета получават 2 от 3, предимно пластмаси, пяна и гума.

Да. Проучване на 159 рифа в Азиатско-тихоокеанския регион установява, че вероятността от заболяване нараства от около 4% до 89%, когато коралите са в контакт с пластмаса (Lamb et al., Science, 2018). Пластмасата надрасква коралите, блокира светлината и може да пренася микроби.

Микропластмаси са откривани в морски дарове, морска сол и питейна вода. Учените все още проучват влиянието им върху човешкото здраве, но най-сигурният начин да не попадат в чиниите ни е да не допускаме пластмаса в морето.

Морските костенурки, морските птици, тюлените, китовете и рибите. Те поглъщат отпадъци, които бъркат с храна, или се оплитат във въжета и мрежи. В нашия списък предметите с най-висока оценка за вреда върху дивата природа са Рибарска корда, Маска, Балон.

Да. Филтърът е пластмаса (целулозен ацетат), която изпуска никотин, арсен и тежки метали. При лабораторно изследване разтворът от около един изпушен фас на литър вода е убил половината от опитните риби за 96 часа (Slaughter et al., Tobacco Control, 2011).

Тя събира три части: колко дълго остава предметът (от 0 до 4), колко е токсичен (от 0 до 3) и колко вреди на дивите животни (от 0 до 3), или най-много 10 точки. Това е собствената скала на играта за сравняване на предмети, а не официален индекс.

Не и в истинския смисъл. Слънчевата светлина и вълните раздробяват пластмасата на все по-малки частици, наречени микропластмаси, а NOAA посочва, че пластмасата може никога да не изчезне напълно. Посоченото време за пластмасовите предмети е оценка за разпадането им, а не за пълното им изчезване.

Националната океанска служба на NOAA определя микропластмасите като пластмасови частици с дължина под пет милиметра. Те се образуват при разпадането на по-големи пластмасови отпадъци и от материали като синтетични влакна, а риби, морски птици и други животни ги поглъщат.

Повечето започват пътя си на сушата: отпадъци, препълнени кошове и зле управлявани сметища, пренасяни от вятъра, дъжда и реките. Корабоплаването и риболовът добавят изгубени мрежи, въжета и шамандури.

Не особено. Докладът на Програмата на ООН за околната среда от 2015 г. за биоразградимите пластмаси установява, че много от тях се нуждаят от температурата на промишленото компостиране — над 50 °C — каквато морето почти никога не достига. Докладът също така показва, че замяната им не би намалила значително количеството пластмаса, което попада в океана.

Това не е плаващ остров от отпадъци. NOAA описва тези петна като области, в които океанските течения събират отпадъци — предимно миниатюрни парчета микропластмаса, разпръснати във водата. Те приличат повече на люспи черен пипер в супа, отколкото на нещо, което може просто да се изгребе.

Почти невъзможно. Те са твърде малки и разпространени на прекалено голяма площ, за да бъдат филтрирани. Истинското решение е да спрем по-едрите отпадъци, преди да стигнат до морето и да се разпаднат.

Разлагат се за седмици или месеци, но мастилата и восъчните покрития все пак замърсяват, а подгизналата торбичка може временно да задуши малки животни. Хартията е по-добре да се рециклира, отколкото да се изхвърля.

Те изгниват много по-бързо от пластмасата, но боите, бояджийските покрития, лепилата и препаратите за обработка на дървото се просмукват във водата, а разпуснатият плат може да оплете животни.

Стъклото не отравя водата, но практически никога не се разлага: Националната служба за парковете на САЩ посочва, че стъклен буркан може да се разложи за един милион години. Счупеното стъкло порязва животни и хора.

Избягвайте пластмасите за еднократна употреба, когато можете, носете бутилка и платнена торба, изхвърляйте отпадъците в затворен кош, никога не пускайте клечки за уши или мокри кърпички в тоалетната, прибирайте риболовната корда и участвайте в почистване на плаж или река.

В затворен кош — никога в тоалетната. Изхвърлените в тоалетната клечки и кърпички могат да преминат през пречиствателните станции и да достигнат до реките и морето. Първо отрежете ластиците на маските.

Вземете го със себе си, нарежете го на къси парчета и го изхвърлете в коша или използвайте контейнер за рециклиране на риболовно влакно, ако пристанището или магазинът за риболовни принадлежности разполага с такъв. Никога не го оставяйте по скалите или кейовете.

Потърсете местна група или ден за почистване, например Международното почистване на крайбрежията, което се провежда всеки септември. Носете ръкавици, оставяйте игли и други опасни предмети на организаторите и преброявайте намереното: тези данни помагат на учените.

Да. Всеки предмет, който приберете, вече не може да нарани животно или да се разпадне на микропластмаси. Една капачка, прибрана днес, означава едно пластмасово парче по-малко в морето за > 500 години.

Като го видим и направим нещо по въпроса: разходка по плажа с възрастен, сортиране на отпадъците у дома и питане къде отива всеки предмет, след като бъде изхвърлен в кошчето.

Носете бутилка, чаша и торба за многократна употреба; отказвайте сламки и пластмасови прибори, когато не са ви нужни; избирайте продукти с по-малко опаковки; ремонтирайте или предавайте вещите на други хора, вместо да ги изхвърляте.

От 13 публични източника, предимно държавни и образователни организации: Програмата на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ за Мексиканския залив, NOAA, Националната служба за парковете на САЩ, Европейската комисия, правителството на Обединеното кралство и други. Страницата на всеки предмет посочва, цитира и свързва източника му.

Да. Пълната таблица с времената, материалите, оценките за вреда и източниците е достъпна на code4ocean.com във формати JSON и CSV. Всеки ред посочва и свързва оригиналния източник, затова цитирайте този източник, когато използвате дадена стойност.

Добавяме даден предмет само когато публичен източник посочва стойност, която можем да цитираме и свържем. Когато открием такава информация, предметът се добавя към това ръководство и към играта.

Екипът зад Save the Fish — мобилна пъзел игра от студиото Code4Ocean. Ние създаваме игри, а не сме учени, затова всяка стойност води към публичния източник, от който произхожда.

В Save the Fish рисувате балонени стени, които спират тези предмети да паднат върху рибите и коралите. Играта показва и истински факт за един от тях, заедно с източника му, така че играчите научават нещо, докато играят.